Тлееш буден в мрака,
потънал в тъмнина.
Дълго време пак ме чака,
дълго време бях сама.

Да дойда аз в момент прекрасен,
да се учудиш и да те усмихна,
забулвайки отминалия ден ужасен,
болката в сърцето ти да стихна...

Гледай - цяла тук до теб съм, ето!
Меко светиш в жар и в красота.
Забравяй бързо филма, че сме в гето!

И болката, и действителността,
и всичко, що ти бе отнето...
То по е малко от мощта на любовта!